Лутайки се в пабиринта на всекидневието, все по-рядко ни остава време да погледнем нагоре, където сияят съзвездия от незабравими слова. Две от тях се наричат Отечество и Любов. Те дадоха име на поетичната антология „БЪЛГАРИЯ-ЛЮБОВ”, която събира вдъхновението на поети и поетеси от различни поколения, но с еднакво преклонение пред земята ни и пред лЬбимите хора. Антологията започва с христоматийната „Татковина” от Петко Славейков и проследява пътя на новата българска поезия, прекосила въстания и погроми, войни и възкресения, победи и опиянения, огорчения и безнадежност. Пишейки за Отечеството - татковина, поетите използват звукописите на свещената българска реч, родили стръмни пътеки кристални, по които се спускат сънищата ни. Пишейки 3а Любовта, поетите възкресяват надеждата, че в света винаги съществуват и красиви неща. А тирето между България и Любов е мостът, по който обичта към Отечеството се влива в обичта към любимия или любимата и обратно.
