Не казвай в сърцето си: за мен е невъзможно да придобия чистотата на девството, след като толкова пъти съм осквернявал себе си и съм падал в буйството на тялото. Защото, където бъдат приложени болките и трудовете на покаянието със страдание и душевна топлота, и се отворят реките на сълзите на умилението, там всички крепости на греха се разрушават, всеки огън на страстите угасва и се извършва ново раждане свише чрез идването на Духа Утешител. И душата отново става обиталище на чистотата и девството, в което преестественият Бог, слизайки в светлина и неизречена радост, сяда сякаш на престол на славата, на висотата на ума и дава мир на силите, обитаващи в нея...
(Преп. Никита Стифат)
