През 1893 г. младият Фройд и колегата му д-р Бройер публикуват съвместен текст с любопитни наблюдения. Те са предизвикани от случай на крехко момиче с очевидно измисленото име „Анна О...“. Две години по-кьсно в обща книга Бройер описва подробно случая, а в текста тупти драматичност, присъща на художествена литература. Фройд съпоставя казуса с няколко свои случая и ги придружаВа с теоретичен текст. В него за пръВ път срещаме някои от идеите, които ще се превърнат В ориентири за тоВа, що е психоанализа. ДолаВяме как са Възниквали онези озарения, които и до днес продължават да преобръщат живота на неизброимо множество от лекуващи, лекувани, адмиратори, хулители...
Ето го тайнствения момент на раждането на психоанализата: „Откритието на ‘метода на свободните асоциации’ все още предстои, а ние, заедно с Фройд и Бройер, сме в епохата на хипнозата, или по средата на реката, която трябва да бъде избро-дена...“ - казва д-р Иерохам в послеслова си към това издание.
Кое превръща „Анна О.“ в една от най-големите легенди в историята на психоанализата?
Какво тук привлича - подобно на роман - и неспециалистите в полето?
И какво означава Въвеждане на позиция „0“ в хронологията? Къде минава границата между „традиционно“ и „революционно“, когато става дума за вселената на мисленето и за работата с психе?
