Костас Монтис е роден през 1914 г. в гр. Фамагуста. След 1974 г. прочутото пристанище в източната част на Кипър ще остане в окупираните територии - една от множеството загуби, белязали живота му. Смъртта разграбва детските му години с последователността на древните трагедии. Отправна точка (може би) на плодородната меланхолия, кроткия стоицизъм на стиховете му. На осем години изгубва, в разстояние само на две седмици, двамата си по-големи братя Йоргос и Никос от левкемия и туберкулоза. На десет години е, когато умира от туберкулоза майка му. На шестнайсет остава без баща, сам с трите си по-големи сестри. Съдбата му е изцяло свързана със съдбата на неговия остров. Кипър му причинява радост и болка както живо същество. Като ученик участва в бунта от 1931 г. срещу колониалните власти. Отказва английската стипендия, която му се полага като първенец на класа, както и възможността да следва в Англия. Взема участие във въоръжената освободителна борба 1955-59 г. Турското нашествие през 1974 г. остава за него огромна и незарастваща рана. Избира да бъде пристрастен. Неспособен е да запази дистанция. Превръща острова в цял свят и целия свят в свой остров. Несъществува несправедливост, която да не го засяга - от войната във Виетнам до смъртта на Ян Палах. Нито болка, която да е достатъчно далечна.
