Университетите предпочитат библиографията пред прочита на книгите. Изтокът, напротив, разбираше, че всичко е много древно,или надлично, или съвременно, което в края на краищата е все същото. Винтерниц твърди, че Индостан приписва обширните си епопеи на някое божество, на секта, на персонаж от фабулата или просто на времето.
Аз бих желал този том да бъде четен sub quadam specie eeternitatis, по един хедонистичен начин, не като функция на теории, с което не се занимавам, нито според моите биографични обстоятелства. Съставих го хедонистично; събрах само онова, което ми допада или което ми е допадало в момента, когато съм го избрал.
Плиний Млади в трета книга на своите Писма пише, че няма толкова лоша книга, която да не съдържа нещо добро. Онова мнение, което Сервантес е чел, потвърждава подозрението ми, че красотата е обичайна. Така го внушава непълният каталог, който се нарича „Друга поема за даровете". Ще бъде много странно, ако тази антология, обхващаща повече от половин век, не е включила една страница или един ред, достоен за вниманието и за паметта.
Хорхе Луис Борхес
------------------
Битие, IV, 8
Беше в първата пустиня.
Две ръце хвърлиха огромен камък.
Нямаше никакъв вик. Имаше кръв.
Имаше я за първи път смъртта.
Вече не си спомням дали беше Авел или Каин.
Из "Поетическа антология 1923-1977" |
