Абу Хамид ал-Газали (1059 - 1111 г.) е безспорно един от най-репрезентативни-те мислители на ислямското средновековие, чиято слава още приживе прехвърля границите на Абасидския халифат, за да се разпростре из цялото Източно Средиземноморие. На тридесет и шест години, в апогея на теологичната си кариера, ал-Газали напуска неочаквано университетските аудитории в Багдад, за да се отдаде на продължителна аскеза по образеца на суфиите. Ехото на този нетипичен за исляма „монашески жест“ продължава да отеква в съвремието ни.
Настоящата монография е опит да бъде осветлено духовното и интелектуално наследство на големия персийски богослов, което се смята за еталон в ислямската теология, философия и суфизъм.
