Търсейки отговор на някои от загадките в българското минало - в тясна връзка с особената съдба на народа ни и така формиралия се негов характер - заживях с предположението, че в своята съвкупност те са пророчески предусетени, предписани в т. нар. „Книга трета на Ездра“.
Истината е, че като народ ние идваме на Балканите след поредното преселение на народите, когато „картината за свят“ тук е вече завършена - е религиозната си доктрина, с държавническата си йерархия и социалната си стратификация, с философията и ценностната си система, с ритуалите, изкуството, литературата и културата си. Това ни обрича на раздвоеност и застрашеност, на безконечен низ от кризисни състояния и главоломни лутаници, на постоянно поддържан ту тлеещ, ту избухващ - конфликт, в който на жилавост и бъдеще обикновено се радва чуждото.
Съдържание
1.Паисий Хилендарски
2.Неофит Бозвели
3.Българското въстание от 1835г.
4.Васил Левски
5.Георги Бенковски
6.Войните 1912-1918 и интелектуалният ни елит
7.Към алтернативните полета на вчера и днес
8.Димитър Съсълов
9.Йордан Вълчев
10.Тезиси по "поетика" на толерантността в балканските литератури
11."Случаят" Ото Кронщайнер и кирилицата
12.За заглавието на книгата
