Поместените в книгата карикатури са част от цикъла „Кани-балски карикатури", както и гротескните разкази, печатани ежеседмично във в. „Тримата глупаци" с главен редактор Доньо Донев.
Макар и „неизповедни" за мен те са още един повод да отдам почит към трагичната фигура на моя приятел и колега, който с блясъка на класик присъства като част от национал-ната ни култура през последното столетие.
Подчертавам - трагична фигура!!!
Към тленните останки на артиста протегнаха некрофилски лапи дегенерирали „някога невинни" глупаци.
Вживели се в ролята на мистични менади, те късаха плът от артиста - по-скоро чупеха тленни мощи. Не пожалиха и колегите му - професорите Тодор Динов и Димитър Томов, нашите и техните учители.
Кой натика живота ни в най-стръмната голгота след демократичните промени?!?
Но това е само част от злочестието, което се превърна в гръцко-шекспирова драма, когато колегите от НАТФИЗ, Министерството на културата и всички филмови институции оглушаха.
Гробовно.
Колективно.
Познат образ от миналото, услужливо презаверен днес. Доньо, приятелю, мъченико!
Написах ти биография-резюме за твоята 50-годишнина. Назовах те „синоним на българската анимация".
Днес казвам - ти си Светия дух на нашата все още школа.
И както гласи перифразираният девиз на страдалната кралица Мария Стюарт - „твоят край е твое начало"!
