Повечето от онова, което сме чували за Вернер Херцог, не е истина. Удивително е колко много фалшиви слухове и лъжи са пускани по адрес на личността му и на неговите филми. Ала при все това творчеството на Херцог е едно от най-важните в следвоенното европейско кино.
Международната му слава идва през 1973 г. с Агире, гневът Божи, в който Клаус Кински играе побъркан конквистадор. Във Всеки за себе си, бог срещу всички Херцог взема за главната роля човек, прекарал по-голямата част от живота си по клиники за душевноболни. Две години по-късно хипнотизира целия актьорски състав при снимките на Сърце от стъкло. Втурва се към заплашен от неизбежна катастрофа карибски остров, за да заснеме Ла Суфриер. Отдава почит на Мурнау във впечатляващ римейк на Носферату. През 1982 г. пренася цял кораб през планина в амазонската джунгла за Фицкаралдо. В по-близкото минало Херцог прави невероятни документални филми като Малкият Дитер иска да лети и Срещи на края на света. Мястото му в историята на киното е гарантирано, а книгата с диалози на Пол Кронин представя форум за завладяващите възгледи и идеи на Херцог, разкази за хората, с които е общувал и работил.
