Нашата литература е територия на Държавата на духа, създадена от Кирил и Методий като вековечна опора на националното достойнство и националната независимост. В просвещението на всички равнища българското художествено слово е непреходно училище по родолюбив и етническо самосъзнание. Ето защо опитите за изхвърляне на класически автори и творби от учебните програми означава, че съзнателно се рушат родолюбивите устои на обществото! Недоумение и негодувание предизвиква гонението от учебниците на отличителни произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров... Не бе пощадена дори „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски, с която започва Възраждането.
В противовес настоящата БЪЛГАРСКА ХРИСТОМАТИЯ (Отечество и свобода) съдържа образцови творби от старобългарски първоизточници, от народ-ното творчество, от възрожденската книжовност, както и новобългарска литература от възникването й до наши дни.
Изданието е предназначено да съдейства и за възвръщането на чист и жив роден език в психологическото и интонационното пространство на целокупното Отечество.
