Густаво Адолфо Бекер (17.02.1836 – 22.12.1870)
От втората половина на нашия век насам животът и творчеството на Густаво Адолфо Бекер са били много добре проучени от специалистите. Текстовете на "Римите" бяха определени окончателно. Освен това, бяха отделени от писанията му онези апокрифни текстове, които толкова сръчно бяха приписани на Бекер от Фернандо Иглесиас Фигероа. Така например, гениалната глума за въображаемата Елиса Гилен, която трая четиридесет и седем години и бе изличена от живота на Бекер през 1970 година, както и някои легенди, писма и апокрифни рими. И във всичко това се надявам да съм изиграл някаква роля1. Намерението ни днес е трудна задача, заради ограниченото пространство - да предложим същностното от Бекер, в стих, проза и поетика (тоест, идеята му за поезията).
Преди много години вече пророкувах, че нашият поет ще влезе в XXI век с непокътнатите си паралелни слави. И така ще стане в идната 2001 година. Говоря за паралелни слави, защото Бекер интересува еднакво (макар по различни причини) поета, есеиста, студента, юношата и голяма част от читателите в испаноговорящите страни.
