Поезията на Карина Галвес е романтична и спонтанна лирика, в която любовта се разгръща във всички свои проявления - като интимно преживяване с любимия, като безусловна любов към човечеството, към което сме отговорни, като клетва, като молитва и благодарност към Бога и майката, като вечност в пространството, в което съществуват „призрачни любовници“ и в което „детето, което поема е днес,/ ще бъде поема, превърнала се в дете“. Отвъд тази вечност на любовното чувство е само Поезията, а авторката на тази книга се признава за нейна марионетка. Дали ще говори с езика на музиката или с икономически термини, дали ще ни върне към древногръцките митове за царицата на амазонките Хиполита, която вдига своя щит, за Белерофонт на крилатия Пе-гас, или ще ни разходи по най-красивите места на родния си Евкадор, Карина Галвес възпява любовта във всяко свое стихотворение.
