Маргарита Дикова, с чието творчество ни запознава книгата, е творецът с безспорно най-стойностен принос в нашата национална хореография. Тя първа дръзва да покаже националните ни танци от сцена и го прави по особено въздействащ и впечатляващ начин.
Целият и творчески път е посветен на българския танц, в който тя открива съхранените послания на славните ни деди, вплетени в българските мелодии и омайващите съчетания от стъпки - застрашени безвъзвратно да изчезнат, затрупани от слоеве забрава, подвластни сякаш на упорития вековен стремеж да бъдат заличени стъпките на нашия народ. Стъпки, оставили дълбоки следи на сила и мощ, неосезаемо привличащи потомците на тези, които са ги оставили – да се вглеждат в тях, да ги показват на народа си, за да усеща той енергията, с който е зареден да слави името България.
Дикова показва това и на света, за да признае той, че „самочувствието на българите като носители на една велика национална култура, е напълно основателно!”.
„Българите бяха едно откритие!” - пишат белгийците през 1955 г. Откритие ли е, че нищо не е спряло този народ да пренесе в музиката и танците си своя необясним дух, прекосил в победи и падения историята на света ?
