|
Нашата
препоръка |
 |
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Двадесет и петият час
|
 |
Автор: К. Вирджил Георгиу
Раздел: Балканска художествена литература Издателство:
Фондация „Комунитас”
Народност: румънска Преводач: Тони Николов ISBN: 9789549992991
първо издание, 2016 год. меки корици,
562 стр.
Цена:
20,00 лв
|
Двадесет и петият час” (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на XX в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” - едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи.
„Двадесет и петият час” е една от най-големите книги на XX в., защото разкрива аспект от съвременната история, който никой друг европейски или американски писател не е изяснил с такава проницателност. Става дума за първата литературна творба, която изразява терора на съвременната история, означаващ за голяма част от хората на планетата било смърт, било превръщане в машина - деперсонализация или дехуманизация. |
Мирча Елиаде
Аз съм стъписан, очарован, разтърсен от „Двадесет и петият час”, и не познавам по-проникновено и по-истинско свидетелство за днешния свят.
Реймон Арон
Фикцията в „Двадесет и петият час” е пренебрежимо малка. Не искам да кажа, че книгата е чисто автобиографична, макар че авторът и неговата съпруга са изстрадали лично събитията, описани в нея. Не смятам, че може да се намери по-показателна творба за ужасяващата ситуация, в която днес се намира човечеството. „Земята - казва един от героите в книгата - престана да принадлежи на хората”. Или по-точно изглежда, че хората се отучиха да се държат като хора.
Габриел Марсел |
|
|