Най-трудното за един писател е да обясни защо е написал един текст.
А най-глупавото е да обяснява какво е искал да каже с този текст. Просто го е написал.
Да пишеш за християнската вяра в XXI век е трудна, неблагодарна и пагубна писателска стратегия.
Но за мен - единствено смислената.
Активно изповядващите вярата си в Христос днес са малцинство. Не е нужно да ползваме конкретна статистика, 3а да забележим очевидното. Духът на Благовестието и радостта от него вече се срещат рядко; според някои е старомодно, а според други е дори ретроградно да се говори за тях. Причините за това са много и от най-различно естество, но животът без Бог днес е неоспорим факт.
Ала аз многократно съм се убеждавала и зная, че дълбоко в сърцето на всеки, на абсолютно всеки човек тлее вярата в Божия Син, в Неговата милост и правда. Тази вяра е прекършена, смачкана, потъпкана, поругана или просто забравена, или смятана за ненужна, или обрасла в суеверия, но дълбоко съществуваща и неотменна. Тази вяра все още съществува през човечността, добротата, топлотата и загрижеността за другия и за общото дело, през желанието да свършиш съвестно работата си, а не рядко дори чрез пожертвователността за другия. Всички човешки добродетели са вкоренени във вярата и не биха могли да живеят без този корен.
Съществуването на това синапово зрънце ме изпълва с дръзновение, именно то е, което ме кара да продължавам да работя в тази камениста и песъчлива, и великолепна писателска градина.
