Гласът на Ивайло Добрев е силен и личен, образите се приближават категорично до сентенцията. През нея той гледа към нежната ярост в човека. Към мъдростта на човека, който няма друг избор, освен да е мъдър, защото отпред дебне изпитанието на живеенето, на ежедневието, дебне изпитанието на паметта и е наложително да знаем какво да правим с тях. Но Ивайло не е от поетите, които биха говорили urbi et orbi, и не ни дава универсално решение.
Поезия, в която материите на света влизат в битка и се наместват в езика. Поезия, която опитва да удържи стихията да не се превърне в бедствие.
Иво Рафайлов
Стиховете му са сплав от ярка образност, неочаквани обрати, афористичност, нежен хумор и същевременно съпричастие към трагичната абсурдност на човешкото. Свръхчувствителни към красотата, те заявяват непоносимост към всеки фалш. Избягват лесната описателност и утъпканите пътища. Носят заряда и рисковете на откривателството. Изказът е лаконичен и наситен, тишината на неказаното е заредена с послание. Това е книга, която предизвиква читателя да търси, мисли и съпреживява.
Иван Цанев
