Зона на прехода, Борис Буден, Критика и хуманизъм, 2016

Зона на прехода

Автор: Борис Буден
Раздел: Съвременна философия, Обща теоретична политология
Издателство: Критика и хуманизъм
Народност: хърватска
Преводач: Светла Маринова
ISBN: 9789545872068
първо издание, 2016 год.
меки корици, 233 стр.
Цена: 20,00 лв

Прикачен файл:

Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа.
Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества:
• Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества?
• Възможно ли е да говорим за „край на обществото“, за „разтваряне на социалното“, за преобразуване на „членството“ на индивидите в него?
• Каква е връзката на всичко това с възраждащата
се религия? А с национализма?
• А как се свързва с ретроутопията, която цари в съвременното изкуство?
• Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата в прогреса и защо социалната надежда – парадоксално! – се търси по посока ‘минало’?
„Моделът на прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода напомня една известна сцена от филма на Андрей Тарковски Сталкер:. трима мъже пътуват с количка през забранената зона [, където] всички желания стават реалност. Но накрая, когато целта е постигната, когато развалините на потъналия свят са заличени от нов, пъстър живот, тези желания остават неосъществени. Това, което има значение, са не илюзиите, отвели ни в зоната, а единствено опитът, натрупан в нея.“ Б. Буден

Борис Буден е културен теоретик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 г. в Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия.Завършил е философия в Загреб, има докторска степен по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. От началото на 80-те години работи като журналист и писател, а през 1993 г., като допълнителен израз на участието си в югославското движение за мир, създава в Загреб списанието Аркзин: културно-полити-ческо и социалнокритическо издание, посветено на лите-ратура, изкуство, попкултура и нови медии. Основател и главен редактор е на „Бастард Пъблишинг“, а от политическия му активизъм се раждат и два тома с есета: Барикади I и II.Текстовете на Буден са философско-културологично-политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен и арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена, както и че посткомунистическа Източна Европа бива третирана като аутсайдер и „копеле“. Но в нейната изключеност Буден вижда шансове за водещата є роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е и на множество други книги, вкл.: Вавилонската яма: преводима ли е културата? (2004), Преводът: обещанията на едно понятие (2008), Относно войната: критически рийдър по съвременно изкуство (2006/2010), Изкуството и съвременната критическа практика: преизобретяване на институцио-налната критика (2009) и др.Буден е член е на екипа на Европейския институт за прогресивни културни политики [EIPCP] във Виена.Настоящата книга е неговата най-известна и най-превеждана работа.

Съдържание
Вместо въведение: Двадесетият човек
I. Общество и култура: От безкласовото общество към лишената от общество класа
Циничният обрат: В перспективата на другите / Когато „утопия“ все още не беше мръсна дума: либералната ирония на Рорти / Сега става сериозно: преходът към цинизма / „Кое е онова,което ни превръща в членове на едно общество?“ / Възможна ли е демокрация без капитализъм?

Когато свободата имаше нужда от деца: Една идеология на име транзитология / Възпитание в непълнолетие / Възпитание в глупост / Да не забравяме: противопоставяне и съпротива

Нищетата на наваксването: Народът го искаше / В началото бе свободата / Накрая бе културата / Беше ли комунизмът също колониална държава? / Отхвърленото общество / Неосъществената революция

Там, където някога е имало общество: Върху отсъстващата основа на обществото / Преходът към политическото / Чужди във всяко общество / Едно постсоциално общество? / Там,където някога е имало общество, са останали зони

„Другари, и сега не се срамувам от моето комунистическо минало“

II. Вяра: И Бог отново ще ни раздели
Освободеният Бог

Преоткритият Бог – в ритъма на рокендрола: В опиянение от вярата / Под натиска за легитимация / Третият тоталитаризъм / Така залязва Западът / Вярата,която отново ще ни раздели

Дотук и нито крачка нататък – либералната защита на светската държава: Секуларизмът в отстъпление / Богът на чуждата реч: понятието за превод на Хабермас / Религията и политиката отвъд повелята за чистота / Да вярваш или да не вярваш – това изобщо не е въпросът,докато си от моята вяра / Когато обществото се разпада

Вярата е по-студена от омразата.169

III. Бъдеще: Утопия след края на утопията
Надежда без общество? / След края на утопията: ретроутопия / Завръщане от бъдещето / Завръщане в бъдещето / Или бъдеще без общество,или общество без бъдеще / „Къщата на терора“ в Будапеща

Епилог: Посткомунистическият Робинзон