В „Артистично лято" Матей Стоянов, авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип — столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един пронизан от абсурд „официален" живот.
Ако някой, принадлежащ към по-младата генерация читател, би искал да усети със сетивата си как изглеждаше физиогномично, как звучеше фонично, как „миришеше" социализма, и в същото време - как живеехме ние, „нормалните" хора, в тази физиогномика, фония и мирис, трябва непременно да прочете тази книга. Никаква историография, никаква политическа „дисекция" на онези години не би могла да замени за него истински живата картина, която ни представя авторът. Ще се смее много, ще се забавлява с патилата на „артистите". И някъде в дъното на сърцето си завинаги ще бъде имунизиран за рецидивите на онова не тъй далечно време.
Калин Янакиев |
