Пътуване в образите на Валентин Дишев
----
Тук започвам, издигам се към косите си,
нагоре, нагоре, нагоре.
Издигам се към духа си - плътта почти го достига -
хлъзгавата плът, по която
се спускат дните и която времето обтича.
Трябва да съм гладък - като камък,
като докосване, като неизчерпаем извор.
Неизчерпаем извор,
животът ми не може да секне,
освен от само себе си.
Нищо, което не е живот,
не може да го прекрати.
Издигам се до върха на косите си,
чак до светлината.
Студена е безсмъртната й нежива ласка.
Аз й давам повече.
Аз й давам много повече.
