ИВАН ДАВИДКОВ не е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най- добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговият стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от римата, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота. Бих казал: премного красота.
Всеки поет е една индивидуалност и когато е така надарен като Давидков, би било неправилно да се искат от него неща, които може би не лежат в неговата природа. И все пак аз бих пожелал на Давидков повече тревога, повече драматизъм и съсредоточеност, дори ако потрябва за това да угаси някои от своите ярки бои.
Атанас Далчев