Книгата е посветена на 140-та годишнина от Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
Свидетели сме на твърде противоречиви оценки за Руско-турската война 1877-1878 г. ( след това – Войната) - от „освободителна” до епизод от „дългата история на руските хибридни войни срещу българите през вековете”.
Този факт е тревожен. Резултат е от наслоенията на все по-честите политически намеси в оценката на събития от миналото. В една демократични държава не подобава на институциите на трите власти, нито на партийните централи да определят историческата истина. Историята е наука: не робува на актуалността, не е и морал. Историкът не формира лични и обществени нагласи, не трябва да налага съвременни идеологически схеми върху миналото, нито пък чувствителността на днешния ден. Неговото призвание е да следва научната традиция: да събира всички свидетелства, да ги сравнява и да установява фактите. Обективното изложение и обяснение на фактите са фундамента на историческата истина.
Ръководен от тези съображения, авторът, без да навлиза в подробностите на военните действия, спира вниманието на онези страни, които помагат на мисълта да стигне до собствена преценка за Войната.
Мястото, което Руско-турската война (1877-1878) заема в историческата съдба на българския народ, както и дипломатическият и материален ресурс, който Русия влага за нейния успешен изход, определят войната не само като освободителна, но и като съдбовен момент, който спира затъването на българския народ в османската ретроградност и е начало на общонародно движение за национално самоопределение и обединение, на държавно строителство и просперитет.
