Неведнъж темата за Възкресението е била предмет на изследване от страна на изтъкнати православни богослови и религиозни мислители. Този интерес е напълно разбираем, тъй като вярата във Възкресението е основата, върху която се гради животът на християнина. В настоящата книга нямаме за цел да представим цялостна интерпретаиия на тази изключително сложна богословска проблематика. Намерението ни е по-скоро да проследим някои специфични акценти и дискусионни моменти, свързани с изясняване на поставената тема, изхождайки от опита на Църквата.
В текста се разглеждат въпроси, които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешкото съществуване, които винаги възникват със съдбоносна настойчивост, когато отделната личност се опитва да търси в потока на кратковременното, изменчивото и измамното вечната и неизменна основа на собственото си битие.
Монографията е опит за осмисляне на драматичния сблъсък на човека със смъртта, свързан с търсенето на автентичния смисъл на живота и преодоляването на смъртта във Възкресението Христово. Всъщност всеки един по-задълбочен и детайлен размисъл относно християнската вяра и смисъла на човешкия живот интуитивно и спонтанно се насочва към въпроса за изкуплението на човека и победата над греха, тлението и смъртта. Всички тези аргументи придават определена значимост на разглежданата проблематика и обуславят нейната актуалност. Изложените мисли са плод на трайния интерес и дългогодишните проучвания на автора по тази вечна тема.
/из предговора/
