Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII–XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към „историческото“. Анализът проследява трансформацията на „гледането и виждането“ на историята, а заедно с това на фундаменталните понятия: време, място, лице, природа. Новото мислене за историята произвежда феномени, приемани днес за „естествени“. Такива са например въвеждането на историята в корпуса на науките и „раждането на автора“.
***
Георги Каприев е доктор на философските науки, професор във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследванията му са в областта на историята на средновековната – византийска и латинска – философия, метафизиката, философията на историята, философията на модерното изкуство. Автор е на 21 книги, съставител на 23. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Издател и съиздател на няколко престижни академични списания.
