Да се научиш да слушаш другия, да внимаваш в думите му е велико изкуство. Но за да можеш да слушаш, преди това трябва да спреш да говориш. И не просто да спреш да говориш, но и умът ти да замлъкне. Ние сме устроени така, че умът ни продължава да работи, дори когато устата мълчи. За да чуеш другия обаче, трябва да затвориш своите уста, ум, самия себе си и да отвориш слуха на душата си за това, което другият иска да ти каже.
Разбира се, важно е да владееш езика на общуването, но съществува и нещо много по-дълбоко: изкуството да слушаш не означава само да изслушаш проблемите и мислите на другия. Това е особено важно за отношенията в семейството. Нужно е да се научиш да виждаш зад това, което другият ти казва. Дори зад това, което не казва. Мълчанието на нашите близки навярно говори за много неща, които по една или друга причина не се изричат с думи.
