Какви са перспективите пред западната философия? Линейно, циклично или спираловидно се разгръща нейната история? Към закономерен залез или нова зора се движи тя?
Книгата се опитва да отговори на тези въпроси като изследва характера на дълбинните процеси в западната философия въз основа на нова концепция за парадигмите и революциите в нейната история. Тя показва, (1) че под пъстрата повърхност от най-различни философски идеи в една епоха се крият възгледи, които са общи и фундиращи за противоборстващите традиции в нея и (2) как тези възгледи отстъпват мястото си на други при паралелно настъпващите революционни промени. Водещият въдрос на изследването е дали са необратими тези промени. Отговорът, макар и нееднозначен, е по-скоро отрицателен. Основанието за това е, че във философските революции, състояли се през последните 250 г., продължава да "действа" исторически най-фундаменталната фигура на западната метафизика: тази на "линейната" обусловеност. Релативирането на тази фигура открива нови перспективи в обяснението на всички онези феномени на крайността на разума ни, чието тематизиране от критиците на традиционната западна философия поражда постмодернистката илюзия за необратима делегитимация на философските теории за битието, познанието и смисъла на живота.
