Книгата е опит да се разкаже историята на един 60-годишен филм през запазените архивни следи от него в българските и руските архиви.
„Героите на Шипка“ е създаден от две кинематографии - съветска и българска.
Две са войните, които се преплитат в него - Руско-турската (1877-1878) като главна героиня и Студената война, скрита „зад кадър“.
Две армии - руската и съветската преодоляват времето, присвояват си главните роли и в края на филма на връх Шипка се обявяват за двойни освободителки на България. Така чрез създадения в строгата рамка на „социалистическия реализъм“ филм митът за „двойните освободители“ получава своя първи игрален кинообраз.
Смъртта на Сталин разделя на две времето и обособява два периода в кинопроцеса, довел до завършването на филма.
Архивният прочит на филма „Героите на Шипка“ се основава на повече от десет хиляди архивни листа, сред които не малко са запечатили в себе си дълбоко пазени тайни, поверителни разпореждания и постановления за процесите на създаването и разпространението на кинолентата. Различните по вид, предназначение, оригиналност, достъпност официални и лични документи разкриват един по-различен, многолик и нееднозначен образ на филма „Героите на Шипка“.
Ако не бяха архивите, нямаше да знаем, че когато филмът се е приемал в Москва, той е сравнен не с друг, а със създадения 20 години по-рано знаков филм на Братя Василеви „Чапаев“. Архивите говорят също, че „Скобелев е дядото на Чапаев“, а „Героите на Шипка“са първата серия на „Чапаев“.
