емите, които се засягат и развиват в своите микрогенеалогии, са дълбоки, погребани под скалите на продължително вглъбяване в себе си, което, съчетано с основната причина за дълбочината им – тяхната общочовешка валидност – ни връща като към минала епоха към онази удивителна мисъл за преноса на човечеството и неговите болки във всеки един индивид, подобен по същност на генома.(…)
В своята „Опити за еволюция” Христо Мухтанов отбягва безпредметното сближаване с тематиките и подходите на масовото съвременно писане, картините, фигурите, които изважда от прахта на най-тихия зимен апартамент не са ярки и привличащи погледа само с цвета си, напротив, тяхната изначална мимикрия, камуфлаж за сливане с нищото, им налага пастеленост на гамите, бледина във визуален аспект, подобно статуята на сфинкс или пирамида, но също по техен пример, отказали се от кича и атракцията, стиховете на Христо позволяват да останеш взрян в тях заради друго, което казва повече, отколкото писъкът на един отровен цвят.
Георги Гаврилов за стихосбирката „Опити за еволюция“ на Христо Мухтанов
