Тези странни асиметрии между окото и гледката, това е което ме провокира в поезията на Маргарита Серафимова. Поетическото въображение при нея работи така, че някак си успява да одухотвори материалните видими „пейзажни“ неща и едновременно да материализира отвъдните ни духовни светове. Отворете сега и вижте как окото и гледката зидат смисъла заедно.
Ани Илков
Маргарита Серафимова изтегля своите думи и изрази от отчаянието на красотата; красота, първобитна и изтънчена, възвишена. Лаконизмът на стихотворенията й парадоксално създава усещане за необят. Поетиката на тази книга е битка между всичкото и нищото, ритуал между смъртта и живота, съд над себе си, диханието на вселенска прошка.
Марин Бодаков
Много богата и неочаквана образност, която отваря сетивата за неочаквани прочити и интерпретации. Образност, която ни кара да видим в уж обикновеното знаци и прозрения. И с това тя се вписва в най-добрите традиции на българската философска лирика.
Амелия Личева
Поезия на Маргарита Серафимова излиза периодично в американски и британски списания.
