„Тази книга настоява да бъде правилно неразбрана”, настояваше за една от предходните части на „Теургия” Иван Ланджев. „И го живея” със сигурност поставя същото изискване: последната от петте книги, изричащи едно цяло, ни връща едновременно към „разказа” на „Тиха книга”, първата в „поредицата”, но го прави чрез структура, „огледална” на тази в четвъртата „Покрив (и други основания)”, като поема в духовния си обем всички теми, определяли лика на „Ортелий” и „Маргьорит (и други регистри)”: „биографията” на разказите и разказвачине, идентичността и нейните метаморфози, смъртта, езика, любовта, утехата... И всичко това - тихо.”
[...]
смисълът не е крачка
той е посока
в която мълчиш
и слушаш
тихо
Национална награда за поезия "Иван Николов" 2017г.
