Антропология на протестните движения в България /2009-2013/
Политическото участие на обикновените хора (демокрацията „отдолу“) може да приема най-различни форми. В периода от 2009 до 2013 г. в България най-масовата и най-видима форма без съмнение е протестното шествие. Но зад видимите форми на политики на оспорване протестиращите развиват и други акции като петиции, декларации, манифести (харти и проектоконституции), групи за натиск, социален форум, асамблеи и работни групи, артистични акции, почиствания, залесявания и т.н. При такова многообразие на протестен репертоар, допълвано от дълъг списък защитавани каузи, едва ли е възможно и обосновано да се правят общи изводи относно протестните движения.
Вместо да правя подобни заключения, ще се опитам да позиционирам отделни казуси или обобщени тенденции по няколко важни оси или основни линии на противопоставяне. Първата от тях засяга въпроса за колективната идентичност — изграждат ли протестиращите хомогенна общност (политически субект) или се разпадат на множество от флуидни, нетрайни, неангажирани идентификации с набор от каузи?.....