Катерина Бенинкаса е родена в Сиена, Италия, през 1347 г. като едно от 25-те деца на Яков Бенинкаса и Лапа Пиандженти. По Божията благодат, на 7-годишна възраст тя принася в жертва на Бога своето девство. През 1363 г. постъпва при Покаятелните сестри на св. Доминик (доминиканските терциарки) и води там строг живот, отдаден на молитва, пост и покаяние.
Подкрепяна от необикновените дарове на Светия Дух и послушна на Неговите вдъхновения, тя съчетава в своя живот дълбокото съзерцание на Божиите тайни в килията на своето сърце с разнообразна апостолска дейност. През 1376 г. в прекрасни писма и с ревностно убеждение тя скланя папата да се завърне от Авиньон в Рим. Помага на много мъже и жени от различни обществени слоеве да встъпят на пътя на добродетелта или да постигнат мир. Горяща с Божията любов към разпнатия Иисус и стараейки се да се уподоби на Него, на 1 април 1375 г. получава светите стигмати на Неговото страдание, обаче не във вид на рани, а на кървави лъчи.
Оставя след себе си три творби, които съдържат нейното учение: „Диалог за Божието провидение”, „Писма” и „Молитви”. Много монашески общности и цялото Доминиканско семейство я смятат за своя майка. Умира в Рим през 1380 г. Погребана е в базиликата „Санта Мария сопра Минерва“. Папа Пий II я канонизира на 14 април 1461 г. Папа Павел VI я провъзгласява за доктор на Църквата, а папа Йоан-Павел II през 1999 г. - за съпокровителка на Европа.
