Това е книга за невъзможното връщане към бавното и съхранено битие. За белезите на остаряване по лицето на вечната култура. За съмнителното лекарство на любовта и грижата. За сянката на видимите постижения. За благородния солипсизъм на безутешните. Силният граждански патос на „Зверски кротка" се разбива във вълна от разумен скепсис. Отговорите на академичното знание са преразгледани и изобличени като недостатъчни, а други така надеждни, уви, сякаш няма.
Това е фаустовска книга. Но вместо сделка с дявола Амелия Личева търси нов договор с живота.
Кристин Димитрова
