Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен„мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа й на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в Изследвания по етнометодология и след тях. Това пък открива възможността етнометодологията да се използва и като призма, през която се разглежда ситуацията на съвременната социология, изправена пред необходимостта да проблематизира и описва всекидневните практики. В книгата етнометодологията се взема като призма и в друг смисъл. През етнометодологическото изявяване на „членовите методи" се очертават различни логически фигури на всекидневните практики. Чрез тях се гради, поддържа и възстановява всекидневното разбиране, без да се прибягва към външна на това разбиране рационалност.
