|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Пилигрим от края на света • Приписка
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Лехуса (Мамник, книга 2)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Справихме се, хлапе!
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
| Наръчник за поетично митологизиране на града
|
 |
Автор: Захари Захариев
Раздел: Българска съвременна поезия Издателство:
Смол Стейшънс прес
Народност: българска ISBN: 9789543840793
първо издание, 2017 год. меки корици,
71 стр.
Цена:
10,00 лв (5.11 €)
Прикачен файл:
|
Ще се опитам да бъда максимално откровен:от години в българската, а и в европейската, поезия не се е появявало нещо толкова самородно и извисено. В поезията гласове като на Захари Захариев са рядкост - истински кърт в корените на
езика и смисъла, щастлив играч на стъклени перли. Текстовете на Захари не работят
за бъдещето на българския език, те са неговото бъдеще и трябва да положим
усилия то да се случи. Те връщат истинската същност на поезията - омагьосването.
Александър Секулов
Стихотворенията на Захари Захариев представляват неудържим поток от ярки метафори, които взаимно се пораждат една от друга. Това е поезия на желанието, което иска да обхване всичко и да го смеси, така че нищо да не остане каквото е,
но и нищо да не остане изцяло друго. Това е онирическа поезия, която отхвърля принципа на реалността в името на нейното усвояване. Тя не е затворена в себе
си и в собственото си удоволствие от сънуването. Ще се върна на заглавието - „Наръчник за поетично митологизиране на града" - което ясно сочи, че стихотворенията в книгата нямат претенция да са завършената поетическа митологизация на
града, а само да подтикват и насърчават и други да се заемат с тази задача. Точно този намек за присъствието на другите и възможността сънят да бъде споделен спасява стиховете от самодоволството на онирическото.
Кирил Василев
Поезията на Захари Захариев не е лесна за разбиране, тя не е от онзи тип поезия, която е угодна за публиката. Малко хора ще прегърнат текстовете му още в началото. Те са съпротивляващи се и ръбати. Въпреки това по един очарователен начин ни превземат и убеждават в правото си на съществуване. Захари се числи към неконвеционалните автори, невместващи се във времеви, жанрови и каквито и да е други рамки. В своя „Наръчник..." той жонглира по забележителен начин с думите, като дете се губи в лабиринтите им, за да може после отново и отново да преоткрие себе си. Тръгнете след него, без страх и предубеждения, и съм сигурен, че ще ви изведе на правилния път.
Владислав Христов
|
|
|