Боянският псалтир (Бн) е пергаментен ръкопис от втората половина на XIII в. Открит е на 3 януари 1977 г. при реставрация на Боянската църква, зазидан в една от стените. При откриването е доста повреден от влагата, на много места текстът не се чете. Ръкописът е предаден за реставрация в специализираната лаборатория при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Бн принадлежи към групата ръкописи, свързани със с. Бояна, Софийско, и с известната Боянска църква. За тях споменава В. Григорович в разказа за посещението на селото в своя пътепис (Григорович 1877: 160). Към този кръг паметници се причисляват Боянското апракос евангелие от XII—XIII в., част от което е палимпсест (Добрев 1972), Боянският поменик от XVI в. (Станчева, Станчев 1963), Епитимийник от XV-XVI в. (Цибранска-Костова 2011).
Днес ръкописът се съхранява в Националния исторически музей под сигнатура NMH, Slav. 1 (Велинова, Вутова 2013: 37-38). Този ценен за историята на българския език паметник е почти напълно непроучен. Б. Христова представя Бн след реставрацията (Христова 1980). В моето изследване върху текстологичните особености на редакциите на славянския Псалтир аз включих за сравнение текста (Карачорова 1989). Посветих и отделна статия на правописа на Бн (Карачорова 2014). В Христоматията по историческа граматика на българския език е включен и текстът на псалм 36 от Бн (Лалева, Славова, Карачорова 1987: 50-53). Образци от украсата публикува А. Джурова (Джурова 1981: 110-113).
