В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е “несвоевременна” неговата Реч за доброволното робство. “Несвоевременна” в смисъла, придаден от Ницше: “в разрив със своето време”, но обърнато към бъдещето, изричащо истината. А към Речта можем да се отнасяме с онази “пластична сила”, която е способността на един човек, култура, народ да израства от себе си, да се отнася до цял хоризонт, където един “здрав инстинкт” прокарва граница между миналото и настоящето.
“Неговият дух бе създаден за времена, различни от нашите.” Така завършва главата „За приятелството” Монтен, най-добрият приятел на Ла Боеси.
Лидия Денкова
