Българите, с ясна представа за събитията около 9.IX.1944 г., зваят: не е имало никакво „всенародно въстание“. „То“ е измислица на онези историографи, чийто слугинаж в угода на комунистическия режим доведе до тотална подмяна на факти и понятия. На тази дата в София е извършен бутафорният държавен преврат, характеризиран от същите фалшификатори като „решаващия удар на въстанието“. Не пуква пушка, не гръмва пистолет, няма трупове! Превратът е безкръвен! Ала зад фасадата му и в столицата, и в провинцията вече се лее кръв, много кръв. И гинещите съвсем не са жертва на отприщения гняв на масите, а на самозвани „народни отмъстители“, имитиращи революционна ярост. Такава е ситуацията и в тогавашната Пловдивска област, където ни отвежда изследването на Тодор Балкански и Георги Ленев. През неговата призма в едър план се занизват кървави изстъпления, извършителите на които скоро ще ги превърнат в свое основно занимание за седмици и дори месеци напред.
Ето някои от хората, чиято история разказва книгата:
областен директор Димитър Даскалов
Полицейски служители Георги Тодоров Пущилов, Ненчо Петров Керимов, Динко Нестеров Георгиев
селски стражар Паско Димитров
