Никола Козлев е роден през 1824 г. в град Лясковец. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, Елена, Пазарджик, Свищов. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851г. в духовната семинария в Кишинев, където се докосва до руската литература.
Между 1852 и 1856 г. е учител в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии, провежда реформа и отхвърля килийното училище, за да въведе звучната метода на преподаване.
През 1856 г. взема участие във въстанието на капитан дядо Никола и след неговия край е принуден да емигрира в Бесарабия.
Учителства в село Шикерли Китай (1858-1863) и Болбока (1863-1868). По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от Цани Гинчев.
През 1869 г. се завръща в България. Като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети на ВРО. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.
Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежда от руски „Учебна книга за великия божи мир“.
След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. Плаково (1880), и Стражица (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.