През 1823 година излиза първият частичен превод на „Дао Дъ Дзин”, направен от Франсоа Абел Ремюза, и това класическо произведение на китайския мъдрец, познат от векове под името Лао Дзъ, става достъпно за западния свят. След това се появяват значителен брой преводи, обяснения и коментари, в които всеки от авторите се опитва по свой начин да направи малко по-разбираемо за западния човек това кратко произведение с голяма дълбочина.
Доколкото ни е известно, „Дао Дъ Дзин” никога не е било разглеждано като гностично произведение, както в тази книга, в която е коментирано от гностична гледна точка. Това обяснява и нейното заглавие: „Китайският гносис”
