Поетичният свят е странен. Поетът не вижда света по начина, по който го виждат другите хора. Той го начупва и после сглобява така, че се получава нещо ново и различно. Свят - калейдоскоп. Уж е същият свят, който споделяме с поета, и същевременно е друг свят.
А какво става, когато поетът започне да пише проза?
Получава се същата странност и новост, но събрана в история, в случка. Примери и в нашата литература не липсват.
Пред нас е такава книга. Поетът Иглика Дионисиева е превърнала поетичните си видения в кратки, завладяващи истории, в които светът е нашият, и друг. Истории, в които мъртвите си крадат ден, за да го подарят на любимите; и фалшиви ясновидци стават истински, а дяволът ( обратно на Булгаковия) гори книги.
И още нещо важно - в дебютния си сборник разкази Иглика Дионисиева е възкресила едно популярно през 30-те години направление - диаболизмът. Няма да изброявам всички негови славни представители в нашата литература - читателят сам може да намери предшествениците на Иглика. Но със сигурност ще му допаднат нейната склонност към мистика и, разбира се, нейната ирония и склонност към гротеска.
