В днешно време у мнозина съществува повишен интерес към темата за края на света, а много светски автори разглеждат развитието на най-новата история в светски план, лишен от божествена перспектива. Те представят съдбата на човечеството като изцяло зависима от тайни общества, или като завършваща с апокалиптични ужаси, без да имат предвид всесилния Божи промисъл, който е над всички зли сили. Те изпускат от поглед това, че краят на този свят е начало на нов свят, на вечен живот в неизменното Божие царство. Подобни издания биват четени и от православни хора и често биха могли да предизвикват у тях чувство на тревога и безпокойство. Затова е нужно да се говори с много внимание за края на света по духовен начин и така да се успокояват душите на вярващите (а и на невярващите, но добронамерени хора, които по този начин биха могли да познаят Христа). В този светоотечески дух са и разсъжденията на автора на книгата, стареца Йосиф Ватопедски, съвременен подвижник на благочестието и ученик на стареца Йосиф Исихаст.
