Днес едва ли някой се съмнява, че проф. Цочо Бояджиев е най-авторитетният съвременен български философ. Заедно с това, не успоредно, а заедно с разгръщането на философския си потенциал, търпеливо, в продължение на почти половин век, Цочо Бояджиев се утвърди като един от малцината най-качествени и безспорни български поети.
Литературно изкушеният читател безпогрешно разпознава неговия поетичен глас. Привидно меланхолният тон и майсторски шлифованият слог на неговите стихове „озвучават" бездни и висоти на човешкото, до които лириката - и българската, и световната - рядко достига. Ако фундаментална цел на литературата е самопознанието и отговарянето на въпросите за смисъла на съществуването, трябва ясно да се изкаже очевидното: поетичното слово на Цочо Бояджиев прокарва път, отвеждащ далеч нататък, водейки в него по съвършено самостоятелен, несъмнено автентичен и внушително добротворен начин.
„Обратното на слънчогледа" е антология, представяща съществена част от най-високите му поетични постижения (от 1970 до 2016 г.), при което успява да обхване основните му стилистични търсения и открития.
