Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно„но", поставено насред изречението на живота.
Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри „една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена епоха".
Венцислав Божинов
