Април 2011 година. Москва. Както стотици пъти през последните двайсет години, Глеб Павловски, най-известният руски политтехнолог, често определян като „сивия кардинал на Кремъл", влетява в сградата на президентската администрация, на път за поредното съвещание. Но този път нещо не е както трябва. Пропускът му е блокиран, На другия ден не само руските вестници, но и „Ню Йорк Таймс" и „Файненшъл Таймс" съобщават като централна новината, че Павловски е прогонен от Кремъл.
Това е краят на историята. Но тя има начало - в Одеса и дисидентска Москва. Има и развитие - вьв времето, когато се разпада СССР, както и съвсем неочаквани обрати в коридорите на властта. Историята на Глеб, разказана от самия него; поне за мен, е ключ за разбирането на Путинова Русия.
Иван Кръстев
