Анна Швиршчинска може да бъде смятана за представителка на т.нар. полска поетическа школа. Към нея се причисляват Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и по-долуподписаният. За съществена черта, отличаваща тази школа, се смята свързването на историческия опит с индивидуалната човешка съдба. [...]
Решаващо значение в нейната биографията е имало Варшавското въстание през 1944 г., когато е работела в импровизирана болница и заедно с целия медицински персонал в продължение на един час е стояла пред стена, очаквайки да бъде разстреляна. [...]
Следвоенните стихотворения на Швиршчинска засягат нейната индивидуална съдба, най-вече съществуването й като жена, както и еротични мотиви. Но несъмнено военните преживявания формират нейната дистанцираност спрямо любовните обвързаности. В тях присъства дистанцията на наблюдателка, която показва тялото на мъжа и на жената по един почти калиграфски начин. [...] Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на XX век.
Чеслав Милош
Една открояваща се страст преминава като ярка пулсираща светлина през тази поезия и разкрива невероятно богати мисловни и чувствени светове.
Лъчезар Селяшки
