Един от най-добрите арагонски писатели в края на века е галисиец. Вече се знае, че в Арагон стават такива неща. Казва се Антонио Родригес Кастро, подписва книгите си като Антон Кастро и изглежда е роден през 1959 годиа в Баладоуро между Артейхо и бурното море на Баранян, там, където традицията казва, че засядали китовете [...]
Изчел е с полза всички галисийски класици, от Алфонсо X Мъдри и галисийско-португалските трубадури до Отеро Предайо, Рафаел Диесте, Кункейро, Кастелао и Фоле; и също Гарсия Маркес, Гарсия Лорка, Бекер и Рулфо; и малко по-късно Фокнър, Вале Инклан, По и Кортасар, макар открай време да е проявявал специално предпочитание и влечение към Орасио Кирога, Исак Динесен, Мигел Торга и разбира се, към Хорхе Луис Борхес, навярно най-любимият му маестро.
Дойде в Сарагоса, следвайки влюбената следа на някакво момиче - той би написал винаги „на някоя красива девойка", защото е нежен и склонен към надут стил - и бързо се захвана да ни покаже Арагон на арагонците [...] Живял е през последните години в различни места на провинция Теруел - Камарена де ла Диера, Кантавиеха, Уреа де Гаен и Ла Иглесуела дел Сид - но не е забравил Галисия, нито е преставал някога да пише на галисийски, език на който е публикувал първите си разкази и е пресъздал магическия свят на Баладоуро в две изкусни книги [...]
И недоволен от всичко това, се посвети да ни открадне сърцето на толкова много арагонци, които днес сме негови приятели (Феликс Ромео, Мариано Гистан, Игнасио Мартинес де Писон, Луис Алегре...), защото е щедър и обичлив, дискретен и предан, обича близките си и е деликатен с всички. Едно бижу за Арагон е този Антон Кастро и един пример за всички, вписващи се в арагонското общество, без да се отказва поради това от своя произход.
Хосе Луис Мелеро Ривас, сп.Делта, 37, декември 1998
Странно ми е да говоря за поетическото творчество на Антон Кастро и да огранича текста само дo до книгите, публикувани в рамките на това, което очевидно е жанрът, тоест, Да живееш от въздуха (2010:. Разходката с велосипед (2011), Съблазняване (2014), която ни занимава сега и антологията Оригинална версия (2012г. Има« усещането, че за да получим обща визия за поетическта му концепция, трябва да се върнем във времето на книгите му в проза, към изданията, които е подготвял (като това за писмата на Хулио Антонио Гомес, Преливащото сърце, 1989), включително неговите бележки в блога му и фейсбук.
Съблазняване е хибридна книга, от онези, които съжителстват във вече несъществуващта родова граница и които предлагат на читателя възможността да ги разбират като поечески регистър, като дневник или като текст свързан с интимен и силно емоционален език. Защото Антон Кастро е писател, които винаги излага своите емоции в текста, който вибрира в своите стихове и кара читателя да разбира, че тече живот през тях. Трудно ще срещнем херметичен стих, нещо, за което този читател е благодарен (и много), и неговото постоянно прекъсване на лирическия екстаз с елементи от всекидневния живот, правят поета, и перифразирайки самия автор,„еднакъв с останате хора"...
Игнасио Ескуин Бора
сп. ЕсКултура, 30.9.2014
|
