|
Нашата
препоръка |
 |
Българското везмо и Изтокът. Същност и контекст
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Триумфът на Ахил • Дивият ирис • "Медоулендс"
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Семпли скици по естетика
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Изповед на един родолюбец
|
 |
Автор: Марин Енчевич
Раздел: Български мемоари и биографии, България след Освобождението до 1944г. Издателство:
Фактум
Народност: българска ISBN:
първо издание, 2004 год. меки корици,
221 стр.
Цена:
6,00 лв
|
Името на генерал М.Д.Енчевич е почти непознато на съвременната българска общественост. За неговия жизнен и обществен път известна светлина хвърля Симеон Радев в бележитото си съчинение "Строители на съвременна България". Налице са и няколко отделни статии от по-късно време. Всичко това обаче съвсем не може да даде една що-годе по-цялостна представа за него като човек и военен деец. Тази празнина до голяма степен се запълва от неговите спомени, оцелели по чудо при големите превратности, пред които е бил изправен в житейския си път.
Независимо от това, че са писани в последните години от живота му, отдалечени по време от описваните събития, той се е опитал да изложи, макар и в най-едри щрихи, по-важните моменти от житейската си одисея. Внимателното запознаване със съдържанието им показва, че авторът е притежавал отлична памет за много лица и събития, с които го сблъсква съдбата. Някои от споменатите от него лица, като Стефан Стамболов и др., играят важна роля в обществено-политическия живот на възобновената българска държава. Дейни участници в този живот след Освобождението са и други от тях - капитан Атанас Бендерев, майор Петър Груев, капитан Радко Димитриев.
М.Д.Енчевич е сред офицерите завършили първия випуск на Военното училище в София след Освобождението, но поради стечение на обстоятелствата твърде скоро е лишен от възможността да служи в българската армия. След превратните години по време на Регентството (1886-1887), като политически противник на Ст. Стамболов, той е принуден да емигрира в Русия и да прекара няколко десетилетия там. Служи в руската армия, достигайки до чин генерал-лейтенант.
Като офицер истинското си бойно кръщение получава по време на Руско-японската война 1904-1905 г.. Макар войната да завършва с поражение за Русия, тя ее оказва извънредно полезна за руското офицерство, в това число и за нашия съотечественик, понеже те прилагат натрупания от това време боен опит в годините на Първата световна война 1914-1918 г..
|
|
|