Активната експанзия на Османската империя в Европа достига своя връх в средата на ХVІ век и се превръща в най-голямата заплаха за съществуването на православните и католическите цивилизации, т.е. в общоевропейски проблем. Неговото решаване е свързано с провеждането на цяла серия войни на редица европейски държави с рещу Османската империя, която е отхвърлена от Централна Европа до края на ХVІІ век. Борбата в Югоизточна Европа продължава през ХVІІІ и ХІХ век и се провежда в рамките на Източния въпрос По това време главната ударна сила е Русия и националноосвободителните движения на балканските народи.
Руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г. се водят на Балканския и Кавказкия театър на бойните действия и в акваторията на Черно, Йонийско и Егейско море. Това са обширните територии на Бесарабия, Молдова, Влашко, Белградския пашалък и турскатата провинция с Дунавската хълмиста равнина в долното течение на река Дунав и Предбалкана. Бойните действия географски неизбежно включват и района на Ловеч, но информацията за тези събития е изключително оскъдна. Книгата прави общо и обобщено описание на войните, припомня геополитическите реалности и причините, които водят до тяхното начало, развитие и резултати, мястото и ролята им в по-общия европейски процес, който е свързан с многовековната борба срещу Османската империя. Проследява основните военни действия и отбелязва приноса в тях на зараждащите се националноосвободителни движения на балканските народи. Отговаря на въпроса защо въпреки съществените военни поражения, Османската империя успява да запази своята власт над българския народ. Освен това има за цел да установи конкретните оперативни и тактически военни действия, техните резултати, хронология, военните командири, както и участието и отношението на ловешките граждани. Представени са и историците, които имат принос за проучването на тези много отдалечени във времето войни. Събитията са разгледани в хронологичен ред
