История на златодобива по българските земи, Стоян Авдев, Бесике, 2005

История на златодобива по българските земи

Автор: Стоян Авдев
Раздел: История - други
Издателство: Бесике
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2005 год.
меки корици, 360 стр.
Цена: 20,00 лв (10.23 €)

Природните дадености на българските земи предопределят важната роля на златодобива в историята на Мизия, Тракия и Македония. В периода на разцвет на европейската енеолитна цивилизация по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500-4000 г.пр.Хр.). През Античността, в продължение на хиляда години, най-известните тракийски рудари - бесите, усилено разработват златните и сребърните находища на Халкидическия полуостров, в планина Пангей, в Родопите и в западната планинска област на Тракия. Тук, по времето на Филип и Александър Македонски, са извършени огромни минни работи, сравними със строителната дейност на пирамидите в Египет, а годишното производство на злато и сребро достига впечатляващи размери. По време на Римската империя във всички златорудни райони е добивано злато и сребро, а хиляди работници са се трудили по златоносните разсипи по долините на Огоста, Струма и Марица. Една от големите златни мини през ХII-ХIV в., която е и основен източник на злато във Византия и България, е "Перперек" ("Перперикон") в Източните Родопи. През 1546 г. мината "Сидерокапса" на Халкидическия полуостров има повече от 6000 работници и е сред най-големите в света по това време. Другите по-значими златни и сребърни мини по нашите земи през ХV-ХVII в. са "Сенгельово", "Кратово", "София", Дипровци", "Улудере", "Мирково", "Сухо", "Пелевун", "Брезник" и т.н. В книгата е направена оценка за количеството злато добито в периода 1400-1900 г. - 73 t. Накратко е разгледан златодобива в България през XX в. и е пресметнато, че за този период у нас са получени ок. 100 t злато, основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Като приложение към книгата е даден обширен списък на селищата, в чиито землища е имало стар златодобив.