Не други, а писатели като Климент Охридски, Черноризец Храбър, отец Паисий, Георги Сава Раковски, Любен Каравелоб, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Вазов са очертавали хоризонтите на развитие на българския народ. Настоящото изследване разкрива неочаквано нови идеи за духовните ни пътища към вечността в творчеството на едни от най-изявените и обичани наши писатели - Елин Пелин, Йордан Йовков и Емилиян Станев. Техните произведения в мълчалив, но напрегнат диалог дават отчетлив и ясен отговор на съдбовни въпроси: Можем ли да достигнем единното, или в копнежа си по него непрекъснато да се двоим, докато не започнем да се съмняваме кои сме и къде сме? Кога поставяме точка и кога попадаме в многоточие...
***
Георги Велев е автор на книгите: „Геният... премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев" (1997), „Непрочетената „Илиада" (2010), „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената" (2016). Тези му изследвания са предопределени от няколко окрилящи мига вдъхновение, когато по следите на Емилиян-Станевото „световно съкровще" попада на тайната на разказите „Косачи" от Елин Пелин и „По жицата" от Йордан Йовков.
